Нежност

Додето сме млади, додето сме хубави,
Обичта покрай нас все кръжи и кръжи...
Очите ни срещат погледи влюбени,
Ушите ни слушат мили лъжи –

И ний разцъфтяваме като горди кринове,
Къпани от ласкави дъждове,
Галени от ветрове копринени,
Блеснали в лъч мигновен...

Но когато очите ми избелеят
И по ръцете избият кафяви петна,
Когато косата ми със снега се слее
И стана просто стара жена –

От всички, които са ме любили,
Край мен ще остане само един:
И за него аз ще съм винаги хубава,
Неотделима, както преди.

Той ще милва ръката ми стара и грозна,
Ще ме води полека с усмивка добра...
Затова сега мисля със нежност за този,
Със когото ще се състаря.

Станка Пенчева

...

на Ц.М.

Ний може да имаме много жени,
но една ще бъде от начало
до края ни:
тази, която не ще ни вини,
когато от чужда любов сме замаяни.
Ний може да имаме много жени,
но една ще бди над живота ни:
Тази, която ще каже: - Стани! –
ако клекнем, когато се целят в челото ни.
Ний може да имаме много жени,
но една ще ни обича
истински:
тази, която ще ни измени,
щом превърнем в пари мечтите си.

Стефан Цанев

ПРИЯТЕЛ???

Как искаш да ми бъдеш приятел?

Не виждаш ли, вече нелепо звучи...

след като се превърна в предател

и поглед извърна от мойте очи?

Как искаш още да вярвам във тебе,

когато ме лъга без капчица свян

и моята вяра в тебе погреба

във гроб, лично от теб изкопан?

Как искаш отново с теб да се срещам

на чаша кафе като в нашето минало,

без за убитото доверие да се сещам??

Кафето за нас е отдавна изстинало...

Вася Константинова

 

 

Вампир

Le Vampire

Toi qui, comme un coup de couteau,
Dans mon coeur plaintif es entrée;
Toi qui, forte comme un troupeau
De démons, vins, folle et parée,

De mon esprit humilié
Faire ton lit et ton domaine;
— Infâme à qui je suis lié
Comme le forçat à la chaîne,

Comme au jeu le joueur têtu,
Comme à la bouteille l'ivrogne,
Comme aux vermines la charogne
— Maudite, maudite sois-tu!

J'ai prié le glaive rapide
De conquérir ma liberté,
Et j'ai dit au poison perfide
De secourir ma lâcheté.

Hélas! le poison et le glaive
M'ont pris en dédain et m'ont dit:
«Tu n'es pas digne qu'on t'enlève
À ton esclavage maudit,

Imbécile! — de son empire
Si nos efforts te délivraient,
Tes baisers ressusciteraient
Le cadavre de ton vampire!»

Вампирът

О,ти,която като нож
в сърцето ми отвори рана,
ти,луда и красива,с мощ
на стадо демони,пияна

духа ми,дух на верен роб
в алков превръщаш ти,в постилка;
навеки свързан с теб,до гроб - 
като пияница с бутилка,

като играч със своя зар,
като каторжник стар с верига
и като червей с труп - о,стига,
проклинам те проклета твар!

Светкавичния нож зовях
с молба да върне мойта воля,
реших отровата да моля
да ми помогне в моя страх.

Уви!Отровата и ножът
отвърнаха без капка срам:
-Защо теглата те тревожат,
щом в роб си се превърнал сам,

нещастнико - изпит,изсъхнал;
избавим ли те най-подир,
с целувки живот пак би вдъхнал
в трупа на твоя скъп Вампир!

Шарл Бодлер

А гласът ти вали като дъжд...

А гласът ти вали като дъжд
и е мокра косата ми,
и ухае на пролет, на пръст
и на влага, разпукнала клоните...
Как вали, боже мой,
аз усещам дъха ти тук някъде,
но във този порой
вече нямам очи за посоките.
За какво ми е синият ден
със бонбонени улици
и небето, избръснато гладко,
без никакви облаци,
и дъга за какво ми е -
с тази шарена рокля на уличница.
В мен гласът ти вали като дъжд.
И съм цялата мокра.

Таня Пенчева

Хубаво е всичко да свършва навреме...

Хубаво е всичко да свършва навреме —
Да напуснеш рано огнището,
Преди огънят да е станал на пепел;
От трапезата да станеш рано —
За да не събираш после трохите;
И да отвърнеш очи,
Преди другите очи да изстинат.

Не обичам да гледам сухи цветя
И празни чаши...
Не ме докосвай никога без обич.

Станка Пенчева

Светът и аз...

Светът и аз не бяхме много близки
и дълго се преструвах, че нехая,
ала усещах как ме е притиснал,
дори когато се заключвах в стаята.

Проникваше тогава през пролуките,
прокрадваше се откъдето свари
и като влага в мене се просмукваше,
превземаше ме алчно като старост.

С набръчканите си лица мечтите ми
разбягваха се, без да ме дочакат
и чувствата ми, още неизпитани,
пищяха като прилепи в сумрака.

Защо сред тоя странен свят не смогнах,
наместо неизменно да присъствам
на цялото умиране убого,
да се порадвам на едно възкръсване?!

Тоня Трайкова

Горделивите

Горделивите –

ние –

не питаме никога.

В резултат –

емболия

от сподавени викове.

 

Няма за нас лекарства!

Няма противоядия.

Мълчаливо, но царствено

умираме. Млади.

 

(Моя гордост и бич мой,

мразен, неминуем,

как да кажа „обичам"?

Може някой да чуе!)

 

Горделивите –

ние –

живеем от болката.

Ех, понякога пием

един за друг.

Толкова.

Миряна Башева

Пътека

Тъжен залез кърви над гората
като прясна отворена рана.
С тъжен ромон звъни на житата
светозарната сребърна пяна.

Умореният ден догорява,
плаче вятърът - сбогом навеки!
Свечерява сега, свечерява
над смълчаните бели пътеки.

Всеки своя пътека си има,
всяка бърза и търси човека...
И аз имах пътека любима,
и аз някога имах пътека!

Още крачка - и ето го края! -
Извървяна е тя, извървяна...
Какво с мене ще стане, не зная,
но едва ли пак пътник ще стана!

Много мили неща аз разлюбих,
дори погледа кротък на мама.
Имах всичко... и всичко загубих -
няма щастие, щастие няма!

Сам да бъдеш - така по-добре е,
нищо в нашите дни не е вечно!
И най-милото ще отмилее,
и най-близкото става далечно.

Всяка клетва е само измама,
всяка нежност крий удари груби. -
Нека никога нищичко няма,
за да няма какво да се губи.

Всеки огън гори-догорява,
никой извор во век не извира.
Туй, което цъфти - прецъфтява,
туй, което се ражда - умира.

Всеки друм става тесен за двама,
всяка радост е бременна с мъка.
Нека никога срещи да няма,
за да няма след тях и разлъка.

...Догорелия ден над гората
нека само кърви като рана...
Нека тъжно звъни на житата
светозарната сребърна пяна...

Пеньо Пенев

из "Умирай само в краен случай" на Богомил Райнов

Замълчавам, понеже не се сещам какво друго бих могъл да й предложа. За щастие тя сама ме избавя от затруднението:

- Имам предчувствието, че все пак накрая ще стана учителка в някой затънтен край. Ще завърша педагогически стаж със спестените си пари, ако все още имам такива, и ще стана учителка в някое село. Ще гледам вечер телевизия и ще плета пуловер за зимата. Какво друго?

- Жалко за хубавата песен... - промърморвам сякаш на себе си. - Като си спомня с каква решителност отхвърляхте утрешният ден, там на дансинга, и като виждам какви горчиви грижи ви причинява всъщност това "утре"...

- Не бъркайте театъра с живота, Питър. Ако театърът приличаше на живота, никой нямаше да има нужда от него.

Гласът звучи уморено и апатично. Тази жена ми се бе представяла високомерна и самонадеяна чак додето бе смъкнала заучените изражения, за да ми се разкрие в истинския си образ - една героиня на неуспеха и разочарованието, залутана в безпътица из лабиринта на града и гледаща с недоверие и тревога натам, дето краят на улицата се губи в мрачини.

Всъщност, песента бе наистина права. Защото това

утре, утре, утре

кой знае дали изобщо го имаше, защото всичко напред може би бе само мрачина.

Виж Неапол

Извадихме очите си
и влязохме в Неапол

Живи сме


Георги Господинов

Листата капеха в червено...

Листата капеха в червено озарени.

На "Морска" - улица с печално реноме,

ти спря до мене и над мене - срещу мене -

сърцето ми преряза с рязко "Не".

Сърцето ми бе в свойта първа сила.

Не беше бившо то както сега.

На всички пролети събрало хлорофила

се пръсна то - позеленя снега.

Благодаря за твойто рязко "Не" любима.

Ти, моя болко, първа ти - мерси.

И тая първа, скръбна радост че ме има

в страни - от космоса на твоите коси.

А ти - ти влезе с другия спокойно в ресторанта

където светеха бутилките с вино.

Излезе после и се смееше пияна

и той те облада в едно "Рено".

Христо Фотев

Bittersweet

In my hallucination

I saw my beloved's flower garden

In my vertigo, in my dizziness

In my drunken haze

Whirling and dancing like a spinning wheel

I saw myself as the source of existence

I was there in the beginning

And I was the spirit of love

Now I am sober

There is only the hangover

And the memory of love

And only the sorrow

I yearn for happiness

I ask for help

I want mercy

And my love says:

Look at me and hear me

Because I am here

Just for that

I am your moon and your moonlight too

I am your flower garden and your water too

I have come all this way, eager for you

Without shoes or shawl

I want you to laugh

To kill all your worries

To love you

To nourish you

Oh sweet bitterness

I will soothe you and heal you

I will bring you roses

I, too, have been covered with thorns

-Зная, когато нещо ми стига. Аз не сънувам. Аз съм съвсем буден. Система не може да има, но ти все пак си измислил система. Простото тройно правило е вятър и мъгла. От календара не е останало нищо. Светът е хвръкнал по дяволите. Няма вече нищо правилно и установено. Таблицата за умножение се е побъркала. Две е осем, девет е единадесет, а две по две е осемстотин четиридесет и шест ... и ... половина. Нещо е всичко, нищо е нещо, а два пъти всичко е крем за лице, млечен коктейл и басмени коне. Ти си измислил система. Сметките бият пресмятането. Туй, дето не е, е, а това, дето го няма, трябва да го има. Слънцето изгрява на запад, луната е касова бележка, звездите са консервирано месо, скорбутът е божия благословия, умрелият рита, скалите плуват, водата е газ, аз не съм аз, ти си някой друг, пък може и да сме близнаци, ако не сме мусака от загорели картофи, запържена със син камък. Събудете ме! О, няма ли някой да ме събуди!

Love and Hate

Love is a word
That is constantly heard
Hate is a word
that is not
Love, I am told
Is more precious than gold
Love, I have heard
Is hot
But hate is the verb
That to me is superb
And love, just a drug
On the mart
For any kiddie from school
Can love like a fool
But hating, my boy
Is an art

Ogden Nash

Везни

Тази вечер ще си легнеш рано,

но до късно няма да заспиш.

Дълго ще разчиташ по тавана

туй, което трябва да решиш.

Ще се ровиш в спомени и дати,

ще възкръсваш трепети и дни

и ще трупаш мълком във блюдата

на сърдечните везни:

радостта - и първото страдание,

верността - и нейните въжа,

ласките - и първата досада,

клетвите - и първата лъжа.

Ще претегляш, ще сравняваш скритом

устните ми с нечия уста,

нечии очи - с очите ми,

силата - със нежността...

После ще объркаш всичко и наслуки

ще запълваш слепите блюда:

ще поставиш любовта при скуката,

навика - при любовта...

Страшно ще ти е да се събудиш -

по-добре е да не спиш:

да си идеш - ще ти бъде трудно,

да се върнеш - ще се унижиш.

Стефан Цанев

Пролетен Вятър

Моя майко и моя кръщелнице,

полудяла и огнена пролет,

дето весело биеш в кепенците

и лудуваш над влажните клони!

Аз съм луд и аз язда през нивите

и по сивите улици тичам,

и разправям на моите биволи

с колко нежна любов ги обичам.

А танцуват запалени къщите

от безспирния бяг на земята,

ний със всяко дръвче се прегръщаме

и лудуваме с лудия вятър.

Падат, стават и хора, и улици,

и дървета, и гробища черни

от безкрайните смели приумици

на вечерния ветър неверен.

Моя майко и моя кръщелнице -

полудяла и огнена пролет,

дето весело биеш в кепенците

и лудуваш над влажните клони.

Никола Фурнаджиев

Философия на Любовта.

Потоците се вливат във реките,

реките пък моретата намират,

а ветровете горе в небесата

на сладостно вълнение се сбират.

И всички те се търсят и обичат,

от обич няма кой да ги лиши.

Душите на нещата се привличат

защо не нашите души?

Виж как върхът целува синевата.

Вълна вълната гони и прегръща.

Прокълнато е цветето, когато

на любовта на брат си не отвръща.

И милва слънцето земята росна.

До океана месецът трепти.

Но всички тия ласки за какво са

ако не ме целуваш ти.

Пърси Шели

He said...

Cruelty, very far from being a vice, is the first sentiment Nature injects in us all. The infant breaks his toy, bites his nurse's breast, strangles his canary long before he is able to reason; cruelty is stamped in animals, in whom, as I think I have said, Nature's laws are more emphatically to be read than in ourselves; cruelty exists amongst savages, so much nearer to Nature than civilized men are; absurd then to maintain cruelty is a consequence of depravity. . . . Cruelty is simply the energy in a man civilization has not yet altogether corrupted: therefore it is a virtue, not a vice.

Сила

Аз мога на устата си да заповядам -

и тя мълчи, или се усмихва само.

Лежат у мене думите като затворници,

затисната е тежката врата със камък.

Аз мога на очите си да заповядвам:

те стават вирове дълбоки и зелени,

незнайно дъно скрили в глъбините си.

Водите са спокойни и студени...

Ръката ми се подчинява мълчаливо:

лежи на скута ми като заспала птица

или докосва пръстите ти с безразличие -

не е гнездо за нея твоята десница...

Ако поискам -ще те погледна тъй,

че сред тълпа голяма

да ме усетиш и да се обърнеш.

Ако поискам - устни ще помръдна само,

а ти ще знаеш вече всички думи.

Поискам ли - ще сложа длан на твойто рамо

и ти ще минеш бос през жар и пламък...

Станка Пенчева

из "Книга на загадките" на Николай Райнов

Блясък на мълния, блясък на меч и блясък на женски очи: три измами.
Защото мълнията е високо, мечът може да спре, а жената не иска да убива.
Но всеки се бои...
И — третото е най-страшно.
... Блясъкът на мълния, блясък на меч и блясък на женски очи: три пътя на смъртта.
И — третият е най-тих.

...

Аз нося фъртуни и шеметни бури,
и черния облак на вихри безбройни;
аз нося живота на пролети знойни
и детския поглед на чисти лазури.

Аз нося тъгата на тиха досада
и глухия отдих на кремове болни;
аз нося простора на радости волни;
и топли молитви, и светла прохлада,

Аз нося крилото на тъмна тревога
и жълтата краска на мъка есенна;
и нося широка, широка вселена
и тъмния демон и демона - в бога.

Христо Ясенов

Признание

Пак в облаците се рея,
вместо да живея
като нормалните хора.
Нали мога да съществувам
и без да се интересувам
другите какво ще говорят?
Звездите са моето вдъхновение.
Морето е моето откровение.
Те това не разбраха.
И ако можеха да ме разкъсат
и да ме разпънат на кръста,
щяха.
Но не можаха.
Не ме е страх от рифове подводни,
нито от писани и неписани закони.
Така си живея.
Дори с хорската дребнавост,
грубост, завист и лукавост –
пак мога да се смея.
С теб разбрах какво значи за мен
всеки още неродил се ден.
Затова съм щастлива.
С топлото сияние на твоите очи
(даже вечно да не продължи)
любовта е красива.

Албена Петрова

Към Самотата

Тъмен, разкаян при тебе се връщам,
майко далечна, света самота!
Твоята тайна смирено прегръщам,
твоята тайна е моя мечта.

Те ме раниха с безименни думи
— чуждите, майко, на твойта земя, —
те вледениха със своите глуми
моята песен, и тя онемя.

Аз съм отхвърлен, забравен, оставен,
с тиха наслада безшумно руша
сънните сгради на минала слава,
нявга огряла безумна душа.

Сенки изгубени никнат сред мрака,
погледи влюбени там не следят,
моята мачта разбита не чака
стяг на спасение в тъмния път.

В моята мисъл надежда не блика,
в моята химна любов не трепти,
ала аз зная, че, майко велика,
пак ще ме срещнеш усмихната ти!

Николай Лилиев