Сила

Аз мога на устата си да заповядам -

и тя мълчи, или се усмихва само.

Лежат у мене думите като затворници,

затисната е тежката врата със камък.

Аз мога на очите си да заповядвам:

те стават вирове дълбоки и зелени,

незнайно дъно скрили в глъбините си.

Водите са спокойни и студени...

Ръката ми се подчинява мълчаливо:

лежи на скута ми като заспала птица

или докосва пръстите ти с безразличие -

не е гнездо за нея твоята десница...

Ако поискам -ще те погледна тъй,

че сред тълпа голяма

да ме усетиш и да се обърнеш.

Ако поискам - устни ще помръдна само,

а ти ще знаеш вече всички думи.

Поискам ли - ще сложа длан на твойто рамо

и ти ще минеш бос през жар и пламък...

Станка Пенчева