...И САМО НОЩЕМ...

...И само нощем, нощем

кога и господ спи, свит в здрача,

си позволявам аз разкоша

във тъмното да си поплача.

Защо ли? Ей така, от нерви,

От жар, от нежност и от мисли.

Причини - колко щеш. Все черни.

И само плач човек да иска!

Баща ми, майка ми от гроба

Излизат и ме навестяват:

„Ти помниш ли?“... „Да, помня...“ С обич

като дете ме утешават.

Деца - пораснали. И грижи.

Обиди - волни и неволни.

И раните си скришом ближа -

От свой и чужд. Куп рани болни.

Ах, битието, битието,

И в него - кървищата, рискът

На туй човечество, което

Не знае вече какво иска...

Настръхнало, зло, в гняв треперещ,

Играещо си със барут и...

А аз съм го люлял довчера

Като дете в приспивни скути.

...Какво дете - звяр безподобен.

И осъзнаваш, че родител,

А не дете ти е... И че в злокобен

Миг е зарязало пещерите

И точно тебе е създало.

Тих плач във будната кошмарност!

Оплакващ цял свят с една жалост.

Ненужна никому, навярно.

И само нощем, нощем дръзвам

Да си поплача тъй, от слабост.

Но съмне ли - пак вълк безсълзен,

Възглавка мокра скривам бързо.

...И - с вълчи зъби - пак след хляба.

31.Х.1992 г.

Дамян Дамянов

Жестоко за двама

Бутилка стар коняк,

За по-изискано.

Пет приказки

за мода и за друго.

Един изтъркан виц.

Полуусмивка.

Открадната целувка,

първа. . .

Дежурното "Недей" на женски глас,

с което всъщност те повикват.

Две бели фигури

от страст.

Интимното око

на синя лампа.

И сладка топлина

на полумрак,

на голото легло,

на тиха музика.

А после -

неизменната цигара.

Дими цигарата за двама,

като жестока рана тлее.

Почуква вече празната касета.

Вие.

И всичко свършва.

Обичам те - ми казваш ти

със своя неуверен глас.

И молиш ме, настойчиво, страхливо,

да ти повторя същото и аз?

Обичам те -

но как да ти го кажа

в тази тишина.

Лъжа, защо ти е лъжата?

Целувам те,

но тебе ли целувам?

Лежа до теб, коса в коса,

прегръщам те и те забравям.

И не че има

някоя конкретно друга,

и не че ти

си хлътнала по мене,

а просто бе

поредната игра,

с която търсехме

любимия,

любимата,

и се отдалечавахме

завинаги от тях.

Иля Велчев

Като скрито в бутилка писмо...

Като скрито в бутилка

писмо

до брега на морето

всяко чувство

пристига само

до брега на сърцето.

 

Миг съдбовен.

Красив епизод...

То блести под лазура.

Но помни, че към твоя живот

го е носела буря.

 

То е слушало тъмния глас

на вълните високи

и над него

са имали власт

непонятни посоки.

 

Търпеливо е чакало с дни

в своя ден да го сложиш...

Приеми го. Или отмини -

 

ако можеш.

Георги Константинов

Синята птица на щастието

Charles Bukowski - Bluebird

there's a bluebird in my heart that
wants to get out
but I'm too tough for him,
I say, stay in there, I'm not going
to let anybody see
you.

there's a bluebird in my heart that
wants to get out
but I pur whiskey on him and inhale
cigarette smoke
and the whores and the bartenders
and the grocery clerks
never know that
he's
in there.

there's a bluebird in my heart that
wants to get out
but I'm too tough for him,
I say,
stay down, do you want to mess
me up?
you want to screw up the
works?
you want to blow my book sales in
Europe?

there's a bluebird in my heart that
wants to get out
but I'm too clever, I only let him out
at night sometimes
when everybody's asleep.
I say, I know that you're there,
so don't be
sad.
then I put him back,
but he's singing a little
in there, I haven't quite let him
die
and we sleep together like
that
with our
secret pact
and it's nice enough to
make a man
weep, but I don't
weep, do
you?

Чарлз Буковски - Синя Птица

една синя птица има в сърцето ми, която 
иска да излезе оттам 
но аз съм твърде силен за нея, 
хей, казвам й, стой си там вътре, 
няма да позволя никой друг 
да те види. 

една синя птица има в сърцето ми, която 
иска да излезе оттам 
но аз я поливам с уиски и вдишвам 
цигарен дим 
и курви 
и бармани 
и продавачи 
така и никога не узнават 
че тя е там вътре. 

една синя птица има в сърцето ми, която 
иска да излезе оттам 
но аз съм твърде силен за нея, 
хей, казвам й, 
стой долу, нима искаш да ме объркаш? 
искаш да провалиш всичко? 
да изгърмиш продажбите на 
книгите ми в Европа? 

една синя птица има в сърцето ми, която 
иска да излезе оттам 
но аз съм твърде умен, пускам я само 
понякога нощем 
когато всички останали спят. 
хей, казвам й, знам че си там, 
затова недей да си 
тъжна. 
после я вкарвам обратно, 
но тя пее по малко 
там вътре, 
не съм я оставил съвсем 
да умре 
и заспиваме заедно 
просто така 
с нашия 
таен пакт 
и това е достатъчно хубаво 
за да накара един мъж 
да заплаче, но аз 
не плача, а 
вие? 

Прелет

Аз ще летя - в насечено стакато

със токчета разбивам тишината

кънтят във ужас коридори

разсипани от стъпки-метеори.

 

И даже глухите ме чуват

как с въздуха се нося, плувам.

 

Летя като пропадаща звезда

и бездната ме мами -

хоризонт изгубен

в гънките на пролетта.

 

От зимата е, казвам -

не от пролетта.

Със токчета пилея тишината,

танцувам през света.

Диа Ангелова

Неопитомено

Стопанка бях на вълчата бърлога.

Делях я с още няколко вълчици.

Навярно затова сега не мога,

въобще да се престоря на момиче.

По цели нощи ноктите си гризех,

в очакване вълкът да изтрезнее.

Така привикнах с вълчата му низост,

че и до теб - съм с мисълта за нея.

А ти си... на измислен ми изглеждаш.

Какво, че имаш и паспорт, и име.

Боли ме безпощадната ти нежност.

Добър си - и не може да те има.

Отивай си, с паспорта и с колата.

По живо и по здраво те изпращам!

Това, че си ме хванал от гората -

си е направо таралеж във гащите.

Животът ми изобщо не е розов.

Какво ще ми се правиш на възпитан!

Ако ти хрумне да ми купиш рози -

ще се зарадвам само на бодлите.

Ако ти хрумне да поканиш гости -

ще ги ухапя и ще се разтичат.

Преглъщаш, стискаш зъби или просто

си съвършен дотам, че да обичаш?

Аз не паса трева, такива хора

в живота няма - те са съчинени.

 

Отивай си преди да изговоря:

Студено ми е. Остани при мене!

Камелия Кондова

Из романa “Черната жена и Стрелеца”

И Черната жена прибра коте. Взе го от улицата. Погали го, нахрани го и то започна да мърка. Беше й дошло времето да става майка. Когато на една жена й дойде времето, тя прибира някакво животно. Започва да се грижи за него. Проверява. Ще може ли да се грижи за дете.

Някои жени само взимат животните и ги оставят да се грижат сами за себе си. Тя не беше такава. Изчете всички книги за котки, затвори очи, представи си котешката душа. Гърбът й се покри с черни, меки косми. Очите й позеленяха, Опашката й се мяташе нервно. Черната жена разбра котките. И взе куче. После взе риби. После костенурка. Няколко канарчета, таралеж, три кокошки...

Там нещата не потръгнаха, но тя не се отказваше лесно. Искаше да разбере света и да се грижи за него, защото какво друго може да прави една жена в свободното си време? Свободното от тревоги време.

И когато една жена казва често, че обича някого, тя обича нещо съвсем друго. Съвсем. Но това е трудно за разбиране.

Мария Карагьозова-Станкова

АЗБУКА

Азбуките бяха сбутани в един кашон - някои си взимаха букви, за да

съставят думи, други си правеха от тях огледало, а аз ги редях като домино -

от "Я" до "А", от "Я" до "А"... а после бутах редичките и те

се превръщаха в обратни улици.

Безумният фенер създаваше от скитащите сенки физиономии.

Вродените недостатъци се събираха всяка събота на ъгъла

и се подреждаха там - като плочки на тротоар.

Гаснещите й косъмчета ми подсказваха, че няма да има втори път.

Дълги дръпнати очи, с номерца на краката.

Един ден хвърлих камък във водата, но той отскочи,

без да образува кръгове.

Животът бучеше в ушите ми, като море в раковина.

Зимата премахна и последното "защо".

Итака - островът в главите ни.

Йерусалим, все пак.

Как може нещо, като кокошката, да снесе такава съвършена форма?

Лицето ми плуваше в тоалетната чиния, непотънало след

първото пускане на водата.

Меко ли е, когато умираш?

Някой повдигна планината и от нея потекоха реки от думи,

в които се давеше скрития смисъл.

Онзи свят, който е този.

Препънах се в кучето на прага, а то се изсмя, като глупаво момиче.

Разбира се, никой не разбра какво казах и настъпи миг надежда.

Състояние - това е да Стоиш Със някой.

Това изречение извираше от дълбокия срам, натъкмяваше се

към околностите, а после само си слагаше точката.

Устата й - бликаща език след език - ме поглъщаше бавно и цял,

сякаш анаконда.

Фалосът понякога е мост.

Хилавите врабчета кълвяха трохите на едно минало време -

сред песни, пърхания и възторг.

Цял и невредим.

Чуйте това: в живота ти си отговорен за всички, които си опитомил.

Шепотът - звук от конец, вдяван в игла.

Щастието е топла пушка с общи патрони.

Ъгълът - намерението на всяка среща.

Юли - месецът, през който се укривам.

Яго, който прави всеки от нас Отело.

Макс Коен

Колко си хубава!...

На М.К.

 

Колко си хубава!

Господи,

колко си хубава!

 

Колко са хубави ръцете ти.

И нозете ти колко са хубави.

И очите ти колко са хубави.

И косите ти колко са хубави

 

Не се измъчвай повече - обичай ме!

Не се щади - обичай ме!

Обичай ме

със истинската сила на ръцете си,

нозете си, очите си - със цялото

изящество на техните движения.

Повярвай ми завинаги - и никога

ти няма да си глупава - обичай ме!

И да си зла - обичай ме!

Обичай ме!

По улиците, след това по стълбите,

особено по стълбите си хубава.

Със дрехи и без дрехи, непрекъснато

си хубава... Най-хубава си в стаята.

Във тъмното, когато си със гребена.

И гребенът потъва във косите ти.

Косите ти са пълни с електричество -

докосна ли ги, ще засветя в тъмното.

Наистина си хубава - повярвай ми.

И се старай до края да си хубава.

Не толкова за мене, а за себе си,

дърветата, прозорците и хората.

Не разрушавай бързо красотата си

с ревниви подозрения - прощавай ми

внезапните пропадания някъде -

не прекалявай, моля те, с цигарите.

Не ме изгубвай никога - откривай ме,

изпълвай ме с детинско изумление.

Отново да се уверя в ръцете ти,

в нозете ти, в очите ти... Обичай ме!

Как искам да те задържа завинаги.

Да те обичам винаги -

завинаги.

И колко ми е невъзможно... Колко си

ти пясъчна... И моля те, не казвай ми,

че искаш да ме задържиш завинаги,

да ме обичаш винаги,

завинаги.

 

Колко си хубава!

Господи,

колко си хубава!

 

Колко са хубави ръцете ти.

И нозете ти колко са хубави.

И очите ти колко са хубави.

И косите ти колко са хубави.

 

Колко си хубава!

Господи,

колко си истинска.

Христо Фотев

Молитва

Аз не помня, аз не съм видял
минаха ли моите години?
Ти не ме оставяй да загина,
господи, преди да съм живял!

Изведи ме вън от вссяка сложност,
научи ме пак на простота:
да отдавам сетния петак
от сърце на срещнатия просек.

Да усещам своя радостта
на невинното дете, което
първите снежинки от небето
сбира със отворена уста.

И без свян да мога да говоря
с простите на прост неук език. . .
Научи ме, господи велик,
да живея като всички хора.

Атанас Далчев

1927

Бесилки в моя дом

Бесилките във всеки дом

протягат жадно свойте шии,

изсъскват слети с някой стол

или от близките саксии.

Полюшват с възлести ръце

и сграбчват в своя свят затворен,

затягат безвъздушно

пространства, светове

и стаите съсипват в огън.

Към нас отварят зли усти

и гъвкаво телата си увиват -

безкостни, ужасяващи, сами:

обесват те

и си отиват.

Марияна Фъркова