Признание

Пак в облаците се рея,
вместо да живея
като нормалните хора.
Нали мога да съществувам
и без да се интересувам
другите какво ще говорят?
Звездите са моето вдъхновение.
Морето е моето откровение.
Те това не разбраха.
И ако можеха да ме разкъсат
и да ме разпънат на кръста,
щяха.
Но не можаха.
Не ме е страх от рифове подводни,
нито от писани и неписани закони.
Така си живея.
Дори с хорската дребнавост,
грубост, завист и лукавост –
пак мога да се смея.
С теб разбрах какво значи за мен
всеки още неродил се ден.
Затова съм щастлива.
С топлото сияние на твоите очи
(даже вечно да не продължи)
любовта е красива.

Албена Петрова