Черно цвете

Запей ми песни недопети,

запей за радост без звезди,

за черното отровно цвете,

що цъфва в горестни гърди.

Запей ми тъй! Засмукан корен

ти с детски пръсти изтръгни,

тогава взор, от сълзи морен,

ще зърне пролетни страни.

Запей, не слушай, че те питам

над нас ли плаче есента,

запей ми, нека падат скритом

безмълвни сухите листа.

Теодор Траянов

Пътуване

Стройни тополи край прашния път.
Ден, изпотил се от жега.
Бягат задъхани сенки без плът,
огнено слънцето гледа.
Морни жита, ожаднели за дъжд,
махат със златни забрадки.
Вдигам ръка и помахвам веднъж,
поздрави - бързи и кратки...
Пътят (под гумите) бърза назад,
въздухът - сух и горещ е.
Дълго пътувах по белия свят -
себе си исках да срещна.
Няма да спирам! Не мога сега!
Щъркели весело тракат...
Аз се прибирам щастлив у дома,
хора любими ме чакат.

Румяна Симова