-Зная, когато нещо ми стига. Аз не сънувам. Аз съм съвсем буден. Система не може да има, но ти все пак си измислил система. Простото тройно правило е вятър и мъгла. От календара не е останало нищо. Светът е хвръкнал по дяволите. Няма вече нищо правилно и установено. Таблицата за умножение се е побъркала. Две е осем, девет е единадесет, а две по две е осемстотин четиридесет и шест ... и ... половина. Нещо е всичко, нищо е нещо, а два пъти всичко е крем за лице, млечен коктейл и басмени коне. Ти си измислил система. Сметките бият пресмятането. Туй, дето не е, е, а това, дето го няма, трябва да го има. Слънцето изгрява на запад, луната е касова бележка, звездите са консервирано месо, скорбутът е божия благословия, умрелият рита, скалите плуват, водата е газ, аз не съм аз, ти си някой друг, пък може и да сме близнаци, ако не сме мусака от загорели картофи, запържена със син камък. Събудете ме! О, няма ли някой да ме събуди!