He said...

Cruelty, very far from being a vice, is the first sentiment Nature injects in us all. The infant breaks his toy, bites his nurse's breast, strangles his canary long before he is able to reason; cruelty is stamped in animals, in whom, as I think I have said, Nature's laws are more emphatically to be read than in ourselves; cruelty exists amongst savages, so much nearer to Nature than civilized men are; absurd then to maintain cruelty is a consequence of depravity. . . . Cruelty is simply the energy in a man civilization has not yet altogether corrupted: therefore it is a virtue, not a vice.

Сила

Аз мога на устата си да заповядам -

и тя мълчи, или се усмихва само.

Лежат у мене думите като затворници,

затисната е тежката врата със камък.

Аз мога на очите си да заповядвам:

те стават вирове дълбоки и зелени,

незнайно дъно скрили в глъбините си.

Водите са спокойни и студени...

Ръката ми се подчинява мълчаливо:

лежи на скута ми като заспала птица

или докосва пръстите ти с безразличие -

не е гнездо за нея твоята десница...

Ако поискам -ще те погледна тъй,

че сред тълпа голяма

да ме усетиш и да се обърнеш.

Ако поискам - устни ще помръдна само,

а ти ще знаеш вече всички думи.

Поискам ли - ще сложа длан на твойто рамо

и ти ще минеш бос през жар и пламък...

Станка Пенчева

из "Книга на загадките" на Николай Райнов

Блясък на мълния, блясък на меч и блясък на женски очи: три измами.
Защото мълнията е високо, мечът може да спре, а жената не иска да убива.
Но всеки се бои...
И — третото е най-страшно.
... Блясъкът на мълния, блясък на меч и блясък на женски очи: три пътя на смъртта.
И — третият е най-тих.

...

Аз нося фъртуни и шеметни бури,
и черния облак на вихри безбройни;
аз нося живота на пролети знойни
и детския поглед на чисти лазури.

Аз нося тъгата на тиха досада
и глухия отдих на кремове болни;
аз нося простора на радости волни;
и топли молитви, и светла прохлада,

Аз нося крилото на тъмна тревога
и жълтата краска на мъка есенна;
и нося широка, широка вселена
и тъмния демон и демона - в бога.

Христо Ясенов

Признание

Пак в облаците се рея,
вместо да живея
като нормалните хора.
Нали мога да съществувам
и без да се интересувам
другите какво ще говорят?
Звездите са моето вдъхновение.
Морето е моето откровение.
Те това не разбраха.
И ако можеха да ме разкъсат
и да ме разпънат на кръста,
щяха.
Но не можаха.
Не ме е страх от рифове подводни,
нито от писани и неписани закони.
Така си живея.
Дори с хорската дребнавост,
грубост, завист и лукавост –
пак мога да се смея.
С теб разбрах какво значи за мен
всеки още неродил се ден.
Затова съм щастлива.
С топлото сияние на твоите очи
(даже вечно да не продължи)
любовта е красива.

Албена Петрова

Към Самотата

Тъмен, разкаян при тебе се връщам,
майко далечна, света самота!
Твоята тайна смирено прегръщам,
твоята тайна е моя мечта.

Те ме раниха с безименни думи
— чуждите, майко, на твойта земя, —
те вледениха със своите глуми
моята песен, и тя онемя.

Аз съм отхвърлен, забравен, оставен,
с тиха наслада безшумно руша
сънните сгради на минала слава,
нявга огряла безумна душа.

Сенки изгубени никнат сред мрака,
погледи влюбени там не следят,
моята мачта разбита не чака
стяг на спасение в тъмния път.

В моята мисъл надежда не блика,
в моята химна любов не трепти,
ала аз зная, че, майко велика,
пак ще ме срещнеш усмихната ти!

Николай Лилиев