Жената в черно

Ти заплиташ в губителна мрежа
всички друми на всеки живот
и зловещи огньове бележат
твоя властен и чемерен ход.

Ти засени със длан небесата
и покити ни в зла мрачина
и духът ни безверен - проклета! -
не ще види навек светлина.

Всяка наша изгряла надежда
ти в безкрайна нощ поледи
и кръз всичките тайни поглежда
твоя лик, увенчан от звзди.

И ти властвуваш тук и далече
над водите и черната твърд
и живееш безсмъртна и вечна
изначална всевластнице - Смърт!

Всички друми към тебе извеждат,
твойта сянка навредом тежи,
вечността те победна оглежда:
вечна истина в толкоз лъжи.

Атанас Далчев

... наблюдаваше я как се съблича - бавен процес, усложнен от толкова копчета, кукички и ципове. Той се забавляваше от преобразяването на облечената жена в гола жена. Облечена, тя бе защитена с броня и външността й лъжеше - краката удължени от високите токчета, ханшът и гърдите смалени от ластика. Гола, онова у нея, което бе изглеждало дълго и стройно, внезапно ставаше късо и набито и човек осъзнаваше не само колко дребна, но и колко яко оформена, несломима, земна беше тя. Сравнен с жената, мъжът бе крехък жилест инструмент, целият огън и въздух, неподходящ да съперничи на земята и водата.

He said ...

“There is no more lively sensation than that of pain; its impressions are certain and dependable, they never deceive as may those of the pleasure women perpetually feign and almost never experience.”
Marquis de Sade