Коси – с отблясъка на ножа,
Очите й са димна пещ.
Кръст – педя. Смуглата й кожа
Е щавил дяволът зловещ.
“Усойница!” – жените пискат
(не мисли никой мъж така)
толедският архиепископ
пял меса в нейните крака
Огромен, тежък кок се вие
И лунния и тил краси.
Тя може цяла да се скрие
В нощта на своите коси.
Сред бледнината й янтарна
Избухва пурпурна уста.
Победоносна и коварна –
С цвета фатален на кръвта.
Какво е вашата наука
Пред нея, царствени жени!
С очи преситената скука
Тя може да възпламени
В кръвта й зрънце сол е стрита,
На онова море солта,
Отдето – властна – Афродита
Изплува в дива голота.
Теофил Готие
