Стройни тополи край прашния път.
Ден, изпотил се от жега.
Бягат задъхани сенки без плът,
огнено слънцето гледа.
Морни жита, ожаднели за дъжд,
махат със златни забрадки.
Вдигам ръка и помахвам веднъж,
поздрави - бързи и кратки...
Пътят (под гумите) бърза назад,
въздухът - сух и горещ е.
Дълго пътувах по белия свят -
себе си исках да срещна.
Няма да спирам! Не мога сега!
Щъркели весело тракат...
Аз се прибирам щастлив у дома,
хора любими ме чакат.
Румяна Симова
No comments:
Post a Comment