J’aime l’horreur d’etre vierge....
Не зная, тоя път извежда
Ли от миражите навън,
Но любя тоя странен сън
На уморената надежда
Да виждаш как с невидим плам
Догарят бавно в миг тържествен
Утехата да бъдеш сам
И ужасът да бъдеш девствен
Да чуваш чудния псалом
На изумяващата младост
Която в свойта буйна радост
Любов разискря в своя дом.
О миг божествен, миг тържествен
За несъбудената плът,
Пленена в прокълнатий път
На ужаса да бъдеш девствен
Николай Лилиев
Март 1906 г.
No comments:
Post a Comment