Аз ще летя - в насечено стакато
със токчета разбивам тишината
кънтят във ужас коридори
разсипани от стъпки-метеори.
И даже глухите ме чуват
как с въздуха се нося, плувам.
Летя като пропадаща звезда
и бездната ме мами -
хоризонт изгубен
в гънките на пролетта.
От зимата е, казвам -
не от пролетта.
Със токчета пилея тишината,
танцувам през света.
Диа Ангелова
No comments:
Post a Comment