АЗБУКА

Азбуките бяха сбутани в един кашон - някои си взимаха букви, за да

съставят думи, други си правеха от тях огледало, а аз ги редях като домино -

от "Я" до "А", от "Я" до "А"... а после бутах редичките и те

се превръщаха в обратни улици.

Безумният фенер създаваше от скитащите сенки физиономии.

Вродените недостатъци се събираха всяка събота на ъгъла

и се подреждаха там - като плочки на тротоар.

Гаснещите й косъмчета ми подсказваха, че няма да има втори път.

Дълги дръпнати очи, с номерца на краката.

Един ден хвърлих камък във водата, но той отскочи,

без да образува кръгове.

Животът бучеше в ушите ми, като море в раковина.

Зимата премахна и последното "защо".

Итака - островът в главите ни.

Йерусалим, все пак.

Как може нещо, като кокошката, да снесе такава съвършена форма?

Лицето ми плуваше в тоалетната чиния, непотънало след

първото пускане на водата.

Меко ли е, когато умираш?

Някой повдигна планината и от нея потекоха реки от думи,

в които се давеше скрития смисъл.

Онзи свят, който е този.

Препънах се в кучето на прага, а то се изсмя, като глупаво момиче.

Разбира се, никой не разбра какво казах и настъпи миг надежда.

Състояние - това е да Стоиш Със някой.

Това изречение извираше от дълбокия срам, натъкмяваше се

към околностите, а после само си слагаше точката.

Устата й - бликаща език след език - ме поглъщаше бавно и цял,

сякаш анаконда.

Фалосът понякога е мост.

Хилавите врабчета кълвяха трохите на едно минало време -

сред песни, пърхания и възторг.

Цял и невредим.

Чуйте това: в живота ти си отговорен за всички, които си опитомил.

Шепотът - звук от конец, вдяван в игла.

Щастието е топла пушка с общи патрони.

Ъгълът - намерението на всяка среща.

Юли - месецът, през който се укривам.

Яго, който прави всеки от нас Отело.

Макс Коен