А гласът ти вали като дъжд...

А гласът ти вали като дъжд
и е мокра косата ми,
и ухае на пролет, на пръст
и на влага, разпукнала клоните...
Как вали, боже мой,
аз усещам дъха ти тук някъде,
но във този порой
вече нямам очи за посоките.
За какво ми е синият ден
със бонбонени улици
и небето, избръснато гладко,
без никакви облаци,
и дъга за какво ми е -
с тази шарена рокля на уличница.
В мен гласът ти вали като дъжд.
И съм цялата мокра.

Таня Пенчева

Хубаво е всичко да свършва навреме...

Хубаво е всичко да свършва навреме —
Да напуснеш рано огнището,
Преди огънят да е станал на пепел;
От трапезата да станеш рано —
За да не събираш после трохите;
И да отвърнеш очи,
Преди другите очи да изстинат.

Не обичам да гледам сухи цветя
И празни чаши...
Не ме докосвай никога без обич.

Станка Пенчева

Светът и аз...

Светът и аз не бяхме много близки
и дълго се преструвах, че нехая,
ала усещах как ме е притиснал,
дори когато се заключвах в стаята.

Проникваше тогава през пролуките,
прокрадваше се откъдето свари
и като влага в мене се просмукваше,
превземаше ме алчно като старост.

С набръчканите си лица мечтите ми
разбягваха се, без да ме дочакат
и чувствата ми, още неизпитани,
пищяха като прилепи в сумрака.

Защо сред тоя странен свят не смогнах,
наместо неизменно да присъствам
на цялото умиране убого,
да се порадвам на едно възкръсване?!

Тоня Трайкова